Какво е това добро образование?
Представете си една баба, която се грижи сама за внука си, чиито родители от години са в чужбина. Към 4-и клас той към този момент има проблеми с усвояването на образователния материал, в близост няма кой знае какъв брой огромен избор на учебни заведения. Бабата обаче следи медии и си мисли, че ще е добре внукът ѝ да учи в една от езиковите или математическите гимназии в околните регионални центрове на 50 километра, а за какво не и в столицата.
Ако бяхме влъхви и присъствахме на раждането на дете у нас, по социално-демографските характерности на фамилиите бихме могли много тъкмо да изчислим пътя му в просветителната система. Не че пред това дете не е имало други благоприятни условия или че то не е имало различен капацитет. Причините са в нашето общество и просветителна система. Отворете резултатите от матурите за която и да е област на страната, за която и да е година и на върха на листата ще видите няколко профилирани гимназии (тези, които се възприемат като елитни), а към дъното – професионални и общообразователни учебни заведения. В някои области - да вземем за пример в Ловеч - тази гимназия може да е единствено една. Тази година тя се вместила измежду десетката от софийски и пловдивски учебни заведения. В множеството области, които имат огромен градски център те са най-малко няколко, а в София са няколко десетки.
В просветителни системи, които по-малко сегрегират децата по качества, е мъчно да се планува просветителният път, тъй като тези деца ще бъдат много по-равномерно разпределени. В България това е елементарно да се каже, тъй като във всеки административен център има строга подчиненост на желаните учебни заведения, която се възпроизвежда посредством прекомерно ранен асортимент на възпитаници. Макар че измежду професионалните учебни заведения също има такива, които се възприемат като “елитни ” и могат да си разрешат лукса да сортират учениците си, огромната част от тези гимназии поемат тежкото задължение да образоват възпитаници, които не са признати на никое място другаде. Там вратите са на процедура отворени за всеки, който е достигнал съответната просветителна степен и желае да учи. Според мен точно това е достоверната формулировка за публично обучение, финансирано с обществени средства, и точно това е сложната част от педагогиката и образованието изобщо.
Най-важният въпрос – какво е това положително обучение – като развой на учене, а не като краен резултат. Законът за учебното и предучилищното обучение, който последователно започваме да прилагаме, както и програмата на държавното управление се базират на тематиката за качеството на образованието. Приоритетите за ръководство 2018-2021 дават обещание “промяна в системата на делегираните бюджети от 2018 година ”, като финансирането няма да зависи единствено от броя на децата, а и от качеството на просветителния развой ”. Да кажем, че държавното управление реши да се съобрази с настройките на хората и с тематиките, дискутирани в най-популярните наставнически уеб сайтове и във фейсбук, и да приемем, че качеството на образованието се мери непосредствено посредством резултатите от матурите и от националното външно оценяване след 7-и клас. Тогава министерството на образованието би трябвало да разгласи да вземем за пример, че ще удвои финансирането на към 50 елитни гимназии с математически, природонаучен, непознато езиков и филантропичен профил. Всяко професионално или общообразователно учебно заведение, което приема най-изоставащите възпитаници, за които не е несъмнено дали въобще ще завършат 12-и клас и за които е съвсем несъмнено, че няма да устоят матурите, ще би трябвало да бъде строго лимитирано. И няма да има запаси да образова учениците, които без друго срещат неведнъж по-големи ограничавания.
Има и друга, малко по-сложна формулировка за качество, която се основава на добавената стойност - това, с което учебното заведение е асъдействало за развиването на ученика да кажем, сред 7-и и 12-и клас. Ако се направи подобен разбор, ресурсите ще би трябвало да бъдат ориентирани към няколкостотин учебни заведения в страната, пред които няма опашки от чакащи родители. Сред тях ще има и учебни заведения, учащи възпитаници в горния курс, в които междинният триумф на матурите е под 3 или в които съвсем никой не се явява на матурите.
Има една обща настройка в обществото, че не доста положителни са учебните заведения, поели бремето да извършват най-трудната част от задачата на публичното обучение. Сред тези учебни заведения има такива, които фактически не работят добре. Но за това не може да се съди просто от резултатите на учениците. Добре е да стартираме към този момент полемиката за това какво разбираме под качествено учебно обучение. И това не е експертен въпрос и не може да се реши в границите на някаква работна група. Това е въпрос на полезности и разбирания по какъв начин е добре да бъде устроено обществото и какво значи думата правдивост.
Попълването на проби в редица връзки припомня едно от заниманията, с които доста от днешните млади се занимават през огромна част от будното си всекидневие – непрекъснатото потребление на електронни устройства. На смарт телефона си непрекъснато в режим на избор сред разнообразни варианти. От време на време произвеждаш текстове, които обаче би трябвало да бъдат къси. На тестванията също би трябвало единствено да “натиснеш ” вярната алтернатива. Произвеждането на текстове, изключително на по-дълги есета, са измежду най-нежеланите елементи от матурата по български език. При втората матура, където има опция да се избира, желанията клонят към предмети, при които не се постанова да се написа.
От срещите ми с възпитаници и учители знам, че четенето на дълги текстове също отстъпва място на тяхното слушане и на гледането на филми. Например в случай че имате набелязани 10 литературни творби, които към момента не познавате, а ви трябват за явяването на матура по български език и литература, е за предпочитане да гледате филм, който възпроизвежда сюжета, в случай че има подобен. Или да ги слушате записани през слушалките на смарт телефона, до момента в който ходите по улицата. Разпространението на аудиозапис на литературни текстове в платена и безвъзмездна форма става все по-популярна услуга.
Автор: Боян Захариев
Инфо: www.24chasa.bg
